Аронията е храст, достигащ до 2-2.5 метра височина, пренесен в Европа в началото на ХVIII век от умерения пояс на Северна Америка, а в България през 70-те години на ХХ век.
Отглежда се в планинските и полупланинските райони, но все още на малки площи. Устойчиво на ниски температури и неприятели и взискателно единствено към почвена влага и слънцегреене, това непретенциозно, красиво и с много лечебни свойства растение намира чудесен прием у нас.
Плодът на аронията се характеризира с разнообразен химичен състав и голямо богатство на витамини и минерални вещества, което нарежда този растителен вид в списъка на особено ценните лекарствени растения. Плодът съдържа захари – преобладават фруктозата и глюкозата, което го прави подходящ за диебитици. Белтъчините са представени с голямо разнообразие на аминокиселини.
Най-ценни в съдържанието на арониевите плодове са незаменимите полифенолни съединения,
наречени още витамин Р. Няма друго растение с такова рекордно съдържание на полифенолни (Р активни) вещества. Уникално е, че съдържа и флавоноли, катехини и антоцианиди. В сравнение с грейпфрута и гроздето ( най-много изследваните лабораторно за Р-вещества плодове), аронията съдържа 5 пъти повече. Флавонолите, катехините и антоцианините нямат изкуствен заместител.
От макроелементите в аронията се съдържа калий, калций, фосфор, магнезий, желязо и други, а от микроелементите – рекордно количество йод, манган, молибден. Изключително важна особеност на аронията е високото съдържание на всички важни витамини, което усилва биологичното им действие.
